Skip to content

Real estate with male names #BGversion


This text, which I wrote completely spontaneously 4 years ago  was originally published in the July`14th printed issue of Glamour Magazine in Bulgaria.

The history behind it is funny – I was a writer for an online fashion magazine and they rejected the article because it didn’t met the principles of the media. I was devastated until I decided to find the email address of the Deputy Editor of Glamour  and sent it to her with an offer to use it pro bono. Yep, just like that, without knowing each other, without any idea on behalf of this woman who the f*ck am I and without any expectations. Surprisingly she answered me and told me to buy the next issue… and when I did it I saw my text there : )))))))

We have never seen each other, I have no idea what she looks like and maybe she will never know what she did for me back then but right now when I’m writing this I feel one of this special thrills which make life worth it.

So remember, no matter what someone is telling you about your work you need to know that someone is going to appreciate it.



P.S.: Thank you so much, Nina!



I’m sure that almost every woman has experienced a lot of issues in the holly searching of the Mr. Right and also the right apartment. After a short review of my modest but qualitative experience with both of these, I realized that these two have a lot in common. Above all, the difficulty of finding something that gives us the special feeling, and the fact that it is a factor for our happiness (no matter how over-emancipated individuals to claim that there’s nothing like that about the first one). And although choosing is one of the favorite daily activities of a shopaholic chick, it is not a bad idea to have a hint. In the spirit of broker metaphors, metonymies and synecdoches, here are my examples.

The costs


OK, you found a wonderful apartment with the perfect mountain view, stylish furnishing, ideal sizing and a great store nearby. The price was not written in the website, but you are convinced that this masterpiece of real estate is designed just for you. you look over it in the 20 free minutes between the end of the business day and the sale you’re been waiting for weeks, and – BOOM! Meeting the broker you understand that you can afford this place only if we eat half a tomato a day, a pack of salt sticks and  bubble gum for desert. You’re feeling embarrassed in front of the agent and the owner, they see our interest, continue the ritual in the most satanic way to show up the advantages of the „neat house“ – the hydromassage in the bathroom, the Italian mattress, the carpet in the living room designed by Pierre Cardin, the puppy on the couch left by the ex-tenant’s daughter. You feel crying, make an apology, and leave the building like Hamilton on the fifth lap, thinking how delicious this half-tomato would be. Stop here! You may see this like the perfect deal, but think – is it worth spending a fortune (from your salary or your self-esteem) just to have something to boast about, but secretly to imagining what would be if you spent your time elsewhere (or with someone else). Think again.


The location


Finally! The price suits you, all our of your little (well, stupid) whims are satisfied and you can sign the contract right now. No shortcomings… if you close your eyes for the tiny fact that it’s in a neighborhood where, in your fifteen your parents forbid you to go, and also the area is mentioned regularly in the news (but not for the well-kept alleys and children’s playgrounds) aand on your way to there a nice group of skinhead six-graders with creepy t-shirts sprayed on the facade of the nearby kindergarten some quotes from „My Struggle“. Besides, you will have to swallow the fact that you must wake up an hour earlier than usual for work. You didn’t foresee it, because in the website it was written „15 minutes from the center“ (of the neighborhood). Plus, you will need to arrive home during daylight, because these six-grade students probably have brothers and at the end all this turns your new love into a cocktail that you could swallow with at least two straws. Well, look into the mirror and then find something more stylish.

The landlady


She comes to visit you with her funny outfit in order to see if everything is alright with „her baby“ (she calls that way the apartment that has her inherited from her aunt and where she never lived in) in a Saturday morning, as long as you went to bed two hours earlier, and the blurry eyelashes on your face do not say that you read poetry all night and listen to Rachmaninoff. Almost every day she complains that you did not wash your windows thoroughly enough, that your cigarettes would ruin the new ash-rose coloring, and on the top of all last month when she got up to collect the cash she started criticizing your cooking and offered you some culinary advice in order „not to be hungry.“ And all this is so strange, because when you signed up to the contract, she seemed very sympathetic, though a little obsessed. Well, this was a good sign for you, now visits every Wednesday to check „if everything is okay“ are guaranteed. Tip – you need to show her who really lives there with a soft but persistent tone, or pick up your red suitcase on your way to another real estate agency because a after the first three months you will have to consult with a psychiatrist…. by her recommendation.



Този текст е публикуван за пръв път в юлския брой на списание Glamour през 2014 г.

A историята зад него няма да забравя никога – тогава пишех за едно модно онлайн списание и главната редакторка отказа да го публикува, защото не били спазени принципите на изданието. Бях съсипана, но в един момент реших да намеря имейла на заместник главната редакторка на Glamour и да й го препратя с директно предложение да го ползва, ако реши. Да, просто ей така, без да се познаваме, без никаква идея от страна на жената коя по дяволите съм аз и без грам очаквания от моя страна изобщо да ми отговори.

Обаче отговор получих 🙂 Каза ми каза да си купя следващия брой.

И когато го направих… видях текста си там :)))))))

Никога не сме се виждали, нямам представа как изглежда тя и може би никога няма да разбере какво е направила за мен тогава, но точно сега, когато пиша това, чувствам тръпка от онези, които ти дават смисъл да продължаваш и без които животът никак, ама никак няма смисъл.

Пиша това, за да напомня на всички вас, че независимо от това, какво ви казва някой за нещо, което сте сътворили, без значение от думите му, трябва да знаете, че някой някъде със сигурност ще го оцени. Само не губете надежда. 🙂

С любов,



В живота на всяка жена се случва да е затруднена в търсенето – било то на идеалния мъж или идеалния апартамент. След кратък рисърч из скромния ми, но качествен опит и с двете, си дадох сметка, че до известна степен те си приличат. Най-вече трудността да се намери нещо, което чувстваме, че е създадено специално за нас и фактът, че наличието му е фактор за нашето щастие (колкото и свръх-еманципираните да твърдят, че няма нищо такова относно първото). И макар и избирането да е едно от любимите ежедневни действия на една shopaholic мацка, не е зле да си имаме ориентири. В духа на брокерските метафори, метонимии и синекдохи, предлагам няколко сравнения.


ОК, намерили сме чудесното апартаментче само за нас или не само, с перфектната гледка към Витоша, стилно обзавеждане, идеална квадратура супер магазинче на близо. В сайта не пише цена, но сме убедени, че този шедьовър на недвижимите имоти е конструиран точно за нас. Хукваме на оглед в 20-те свободни минути между края на работния ден и разпродажбата, на която от седмици сме хвърлили око и – БУМ! На място разбираме, че може да си позволим този наем само при положение, че на ден ядем по половин домат, пакетче солети и лукче за десерт. Червим се пред агентката и собственика, те виждат, нашия интерес, продължават най-сатанински да разискват преимуществата на „спретнатата къщурка” – хидромасажорът в банята, италианският матрак, килимът в хола, по дизайн на Пиер Карден.. а, да – и плюшеното кученце на дивана, останало от дъщеричката на бившия наемател. Вече ни се плаче, измънкваме някакво извинение и излетяваме от сградата като Хамилтън на петата обиколка, мислейки си колко вкусен би бил този половин домат, пакетче солети и лукче. Спри дотук! Може да ти се вижда перфектно, но помисли – струва ли си да похарчиш цяло състояние (от заплатата или самоуважението си) само за да имаш нещо, с което да можеш с пълна пара да се хвалиш, но тайничко да не спираш да си представяш какво би било, ако прекарваше времето си другаде (с другиго). Помисли пак.


Най-накрая! Цената ни устройва, всичките ни дребни (направо глупави) капризи са задоволени, можем да подпишем договора на секундата. Недостатъци няма. Е, освен миниатюрния факт, че е в квартал, в който като беше на 15 вашите изришно ти забраняваха да ходиш, споменават го редовно в новинарските емисии (но не заради добре поддържаните алеи и детски катерушки), а на идване към огледа група симпатични обръснати шестокласници, с тениски „България на три морета” драскаха със спрейове върху фасадата на съседската детска градина “KLETA MAJKA BAGARIQ” и цитати от „Моята борба” (отново на български, отново на латиница и отново с правописни грешки). Освен това ще се наложи да преглътнеш и факта, че трябва да ставаш един час по-рано от обикновено за работа. Не го предвиди, защото в обявата пишеше „на 15 минути от центъра”(на Банкя). Плюс това, че ще гледаш да се прибираш по светло, защото тия шестокласници сигурно имат братя, превръщат новата ти любов във коктейл, който би могла да преглътнеш минимум с две сламки. Е, погледни се в огледалото и си потърси нещо по-стилно.


Тя идва с шарения си пенюар пет етажа по-нагоре над нейния апартамент, само за да види дали всичко е наред с „моето бебе” (така нарича апартамента си, който има в наследство от леля си и в който никога не е живяла) в събота сутрин, при положение, че си си легнала два часа по-рано, а размазания туш за мигли на лицето ти не подсказва, че си чела поезия цяла нощ и си слушала Рахманинов. През ден те упреква, че не си измила достатъчно старателно прозорците, че от цигарите ти ще се съсипе новото боядисване в цвят „пепел от рози”, а на всичкото отгоре миналия месец, когато се качи да си прибере наема надникна в тенджерата, в която беше приготвила легендарното си „Пиле по женевски” и заяви, че си съсипала птицата и с цялата си наглост предложи да ти даде няколко кулинарни съвета „колкото да не стоиш гладна”. А всичко това е толкова странно, защото когато подписахте договора ти се стори изключително симпатична, макар и малко вманиачена. Е, това трябваше да достатъчен знак за теб, сега визитите всяка сряда, за да бъде проверено „наред ли е всичко” са гарантирани. Съвет – или ѝ покажи кой наистина живее там с мек, но настоятелен тон, или хващай червеното си куфарче към поредната агенция за недвижими имоти, защото гаранция, че след първите три месеца ще се наложи да се консултираш със психиатър, който тя ти е препоръчала.


Be First to Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *