Skip to content

Is egoism necessarily a bad thing?

 

I’ll never forget an assignment I had for school in 10th grade. It was an essay, the exact topic of which I can’t remember but it was something about happiness and what makes you happy.

Even though I have been writing since I was 12 years old, I hated when I had to do an essay for school. There is a simple reason behind that – most of the teachers wanted to read their life philosophy on your sheet with your handwriting and if they don’t it doesn’t matter how much effort you have put into it.

However, like always I wrote my thoughts about the topic and if I have to summarize what I did it sounded something like this – my happiness is being independent, not being pushed to care about anything and anyone and vice versa; not to push anyone to care about me, because this is not love and therefore  happiness.

The review of the teacher was remarkable and it was something like:

„Someday your egoistic philosophy will destroy your life!“

And two rows down:

„Excellent grammar, linguistics and style“

😀

After my first reaction, which was laughter, I started thinking if anything really is wrong with me. What is so hard to understand that relaying on yourself first is better than expecting things from others? If everyone started to think about themselves without demanding things from others wouldn’t the world be a better place?

That kind of questions and topics were in the head of the 16 years old me and it it took me some time to clarify it for myself.

A few years later it hit me – a whole modern political movement relies on the concept that one man can not take care of himself.

Don’t get me wrong I’m far from the idea that we should be alone and self centered without taking into account anyone else. In fact I think love and friendship are the most beautiful things in the world. But because of this there is a modern philosophy which expropriates this and makes us think that love, respect and money should be owned by default.

The hard truth is that no one is required to love you, respect you or pay you. You should earn all of these things. And you know what? When you do it by yourself you’ll be completely free and happy.

You need love? Then give love.

You need to be respected? Then do honourable things.

You need money? Then work.

It is so simple and natural.

„But what about society?“, you’ll ask. What makes you think that your interest differs from the society’s interest?

I’ll give you a simple example. You want to start a small business because you want to make money. Strongly egoistic. Then you’ll hire a room, make into a shop and then sell there whatever you want.

Winter comes and it starts snowing. Тhe sidewalk in front of your store is covered with ice and no one wants to go there because he can slip and hurt himself.

What are you going to do? Of course – clean the snow and ice so that people can enter your store. But guess what – a lot of people are walking on this sidewalk, so voilà – you just eliminated the opportunity of someone hurting himself. Why? Because you followed your interest.

It’s called rational egoism.

This is the principle that an action is rational if and only if it maximizes one’s self-interest. It is distinct from psychological egoism (according to which people are motivated only to act in their own self-interest) and ethical egoism.

In my opinion a rational egoist is the one who pursues his own ends without violating the rights of others, because he knows that, in the long run, this is the most winning and satisfying principle.

 

What do you think about this assumption and what kind of person are you – expecting from yourself or expecting from others? Tell me. 🙂

 


 

Никога няма да забравя  една конкретна задача от училище, която получих в 10 клас. Беше есе, чиято тема не си спомням точно, но беше нещо за щастието и какво ни прави щастливи.

Въпреки че обичах да пиша от 12-годишна, мразех да го правя за училище. Зад това стои много проста причина – повечето учители искаха да видят тяхната философия за живота върху моите листове с моя почерк. Ако я нямаше, беше без значение колко усилия си положил.

Както винаги и в този случай бях доста искрена в есето си тогава и ако трябва да го обобщя, беше нещо такова – щастието за мен е да съм независима, непринуждавана да се интересувам от нещо или някого и съответно – да не принуждавам никого да се интересува от мен, защото това не е любов, съответно – щастие.

Коментарът на учителката беше забележителен и изглеждаше горе-долу така:

„Един ден тази егоистична философия ще разруши живота ти!“

И два реда по-надолу:

„Отличен правопис и стил.“

😀

След първата ми реакция, която беше смях, започнах да се замислям дали наистина нещо не е наред с мен. Какво му е толкова лошо на това да разчиташ на себе си, вместо да очакваш от другите? Ако всеки започне да мисли за себе си, вместо да изисква от останалите, няма ли светът да стане по-хубаво място?

Такива въпроси се мотаеха из 16-годишната ми глава и ми отне известно време, докато ги изясня за себе си.

Няколко години по-късно ме удари прозрение – има си цяло модерно политическо движение, което разчита на концепцията, че човек е неспособен да се погрижи за себе си.

Не ме разбирайте погрешно, далеч съм от идеята, че трябва да сме сами егоцентрични без да се съобразяваме с никого. Всъщност смятам, че любовта и приятелството са едни от най-красивите неща на света. И точно заради това модерната философия експлоатира това, карайки ни да вярваме, че всеки заслужава любов, уважение и пари.

Трудната за приемане истина е, че никой не е длъжен нито да те обича, нито да те уважава, нито да ти плаща. И знаете ли какво още? Когато постигнете тези неща сами, ще бъдете напълно свободни и щастливи.

Нуждаете се от любов? Тогава обичайте.

Искате уважение? Правете достойни неща.

Трябват ви пари? Работете.

Толкова е просто и естествено.

„Ами какво ще стане с обществото?“, ще попитате вие. Какво ви кара да мислите, че вашият интерес не съвпада с този на обществото?

Ще ви дам прост пример. Искате да започнете бизнес, защото ви трябват пари. Силно егоистично. Наемате помещение, превръщате го в магазин и продавате каквото искате.

Зимата идва и започва да вали сняг. Тротоарът пред магазина е заледен и никой не стъпва пред магазина, защото може да се подхлъзне и нарани.

И вие какво правите? Именно – чистите снега и леда, за да може хората да влизат в магазина ви. Но познайте какво – по този тротоар минават много хора, така че току-що елиминирахте опасността някой да се нарани. Защо? Защото следвахте интереса си.

Това е рационален егоизъм.

Означва принцип, според който действието е рационално, ако и само ако увеличава собствения интерес. Различен от психологическия егоизъм (според който хората са мотивирани да действат само и единствено в техен интерес) и етичния егоизъм.

Рационалният егоист преследва целите си без да вреди на останалите, защото в перспектива това е най-удовлетворяващият и печеливш принцип.

 

Какво смятате, че е по-добре – да очакваш от себе си или от другите? Кажете ми. 🙂

 

Featured Image – https://pixabay.com

2 коментара

  1. Vasi Vasi

    Изключително си права! Аз съм на мнение, че човек трябва да мисли за себе си, защото няма кой да мисли за него. А наистина в почти всички свои действия, човек е ръководен от собствения си интерес, дори когато се организират протести или митинги, най-вече поради абсурдите, с които е известна държавата ни, човек е там, на площада, защото той не е доволен от ситуацията, той иска промяна. И е страхотно, когато неговият интерес съвпадне и с общото благо, както се казва. Но така и трябва според мен – да мислиш за собствените си нужди, без обаче да навреждаш на околните.

    • Denise Denise

      Да! 🙂 И в това няма нищо лошо.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *